От край време ламарината се е използва за покриви, первази и за обшиване на комините на повечето сгради. Дори и днес тя се монтира по традиционния тенекеджийки способ.
Ламарината е удобен материал предлагащ големи възможности. Предимствата са, че той може да се използва за производството на олекотени компоненти и се обработва лесно. Поради тези качества има широко приложение в строителството:  за покриви, за улуци и водосточни тръби и др.
Покриви от ламарина е имало още през 16-ти и 17-ти век. През 18-ти век луксозните и обществени сгради били покрити предимно с нея. Предпочитан материал за бутиковите сгради са медната ламарина и обработената стоманена ламарина.
Използването на ламарина първоначално е било ограничено до влаганането и за улуци, водосточни тръби, аксесоари и т.н.  Популярна става през 18 век при обшиването на мансардни покриви, горната част на покрива обикновено е била покрита с ламарина, а долната част с керемиди.

          Мансардни покриви

Използване

Използването на ламарина за покриви се среща все по-често през първата половина на 19 век  най-вече в градовете, но не е рядкост и при провинциалните луксозни вили и имения. ЛАМАРИНАТА бързо се превръща от обикновен листов метал в многофункционален покривен материал.
Към края на 20-ти век покривите от ламарина стават много широко разпространени. Причината е, че материалът е бил подходящ за покриви на къщи с разнообразни цветове и различни по цвят и стил дограми, веранди и кули.
Голямо предимство на ламарината е приложението и при покриви с малки наклони.

Поцинковане

ПОЦИНКОВАНАТА ЛАМАРИНА става много използвана през втората половина на 19 век. Поцинковането прави продукта много по-устойчив на корозия. В началото ламарината се е потапяла във вана с разтопен цинк, който е образувал дебел слой от цинк. Към края на 19-ти век е разработен метод за поцинковане, чрез електролиза (утаяване на цинк на желязо), който произвежда по-тънък цинков слой. Твърдата цинкова ламарина е била използвана главно за фитинги.
Използването на поцинкована ламарина, започнало в началото на 19 век. Свойствата на поцинкована ламарина са напълно различни от тези на старата ламарина.
Титан цинкова ламарина сега се използва на много места основно на културно исторически сгради.

Синусоподобна ламарина

Синусоподобната ламарина се е появила през 1860 г, но не се е превърнала в обичайна, като покривен материал до началото на 20-ти век. Материалът е подходящ за ПОКРИВИ на промишлени и обществени сгради.
Гофрирането спомага материалът да понася по-големи натоварвания на ПОКРИВНИТЕ КОНСТРУКЦИИ. Това прави покрива бюджетно по евтин, тъй като се увеличава разстоянието на подпорните греди. Освен това,  не е нужна допълнителна обработка на ламарината при полагането, което прави монтажа много бърз.

Гофрирана ламарина

Гофрираната ламарина станала популярна по едно и също време, като синусоподобната ламарина. Гофрираната е била използвана по същия начин, т.е. била е фиксирана към опорната повърхност с препокриване по дължината. Ламарината е била поцинкована.

Трапецовидна ламарина и метални керемиди

Трапецовидната ламарина и металните керемиди били въведени през втората половина на 20-ти век. Това са съвременните материали, които се използват днес, поцинковани и боядисани с различни цветове.

1 - стоманена ламарина    
2 -  защитно покритие
3 - пасивиращ слой
4 - грунд
5 - топ защитно покритие
6 - отстраним защитен филм ( ако е необходимо)